Дървеният материал е широко използван в строителството, мебелното производство и други сфери благодарение на своите добри механични свойства, естетичен вид и лесна обработка. Въпреки това, той има един съществен недостатък – висока горимост. Пожарната безопасност е важен аспект при проектирането и експлоатацията на сгради и съоръжения, в които се използва дървен материал. С оглед на това, съществуват различни методи и средства за повишаване на устойчивостта на дървесината към огън.
Дървеният материал е широко използван в строителството, мебелното производство и други сфери благодарение на своите добри механични свойства, естетичен вид и лесна обработка. Въпреки това, той има един съществен недостатък – висока горимост. Пожарната безопасност е важен аспект при проектирането и експлоатацията на сгради и съоръжения, в които се използва дървен материал. С оглед на това, съществуват различни методи и средства за повишаване на устойчивостта на дървесината към огън.
Причини за лесната запалимост на дървесината
Дървесината представлява органичен материал, съставен основно от целулоза, хемицелулоза и лигнин, които под влияние на висока температура се разлагат и отделят запалими газове. При температура около 250–300 °C започва интензивно пиролизиране, като се отделя топлина, ускоряваща процеса. Поради порестата си структура, дървесината също така лесно абсорбира кислород, което благоприятства горенето. Това налага прилагането на ефективни мерки за противопожарна защита.
Основни методи за защита на дървен материал от пожар
Съществуват няколко основни подхода за повишаване на пожароустойчивостта на дървените конструкции и изделия:
1. Импрегниране с антипирени
Импрегнирането представлява процес, при който дървесината се обработва с химически вещества – антипирени. Те проникват в структурата и при нагряване създават негорим слой или отделят газове, които забавят разпространението на пламъка. Обикновено антипирените съдържат соли на фосфорната, борната или силициевата киселина. Импрегнирането може да се извършва чрез потапяне, напръскване или вакуумно-пресов метод за по-дълбоко проникване.
2. Нанасяне на огнезащитни покрития
На пазара се предлагат различни лакове, бои и пасти, които при нагряване се раздуват (интумесцентни покрития) и образуват изолационен въглероден слой, който предпазва дървесината от топлината и забавя възпламеняването. Тези покрития съчетават декоративна функция и огнезащита и често се използват в интериора.
3. Конструктивни мерки
При проектирането на дървени конструкции се прилагат мерки, които ограничават разпространението на пожар. Такива са:
-
увеличаване на сечението на дървените елементи, което удължава времето на прогаряне;
-
осигуряване на защитни обшивки с негорими материали (например гипсокартон);
-
разделяне на обемите със сечения, които ограничават движението на горещи газове и пламъци.
4. Комбиниране на методите
За постигане на по-висока ефективност често се прилагат комбинирани мерки – например импрегниране с антипирени и последващо нанасяне на огнезащитно покритие.
Нормативни изисквания
Всяка дървена конструкция трябва да отговаря на съответните противопожарни изисквания, определени в националното и европейското законодателство. В България основният нормативен документ е Наредба № Iз-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на пожарна безопасност. Съгласно нея дървените елементи трябва да имат клас на реакция на огън и определена граница на пожароустойчивост според предназначението на сградата. Огнезащитните обработки трябва да бъдат сертифицирани и изпитани по съответни стандарти.
Заключение
Защитата на дървен материал от пожар е важна предпоставка за безопасността на сградите и опазването на човешкия живот и имущество. Чрез прилагането на съвременни методи за импрегниране и покритие, както и чрез правилно конструктивно проектиране, може значително да се намали рискът от бързо разпространение на огъня. Редовният контрол на състоянието на защитните покрития и спазването на нормативните изисквания са основен елемент от ефективната противопожарна защита.
Дървен материал